След хаоса на Ханой, залива Ха Лонг е като спа център сред природата. Още докато пътувахме на малка лодка към кораба майка се потопихме в спокойната и някак нереална красота на залива Ха Лонг. По време на пътуването усетихме защо това място е толкова обичано – въздухът беше влажен и солен, а пред нас се разкриваха безброй варовикови острови, издигащи се направо от водата като застинали стражи.
Посрещнаха ни топло на борда на комфортен круизен кораб. Настанихме се в каютите си и излязохме на палубата – нямахме търпение да започне плаването. Докато корабът бавно навлизаше в залива, ни сервираха обяд, а ние просто гледахме пейзажа – остров след остров, малки скрити заливчета и отвори на пещери, сякаш изрязани на ръка.
Ранният следобед акостирахме в уединен залив. Някои плуваха в зелените, спокойни води, други просто се наслаждаха на слънчевата палуба и следобедно кафе.
По-късно се качихме на гребни лодки и разгледахме близките острови отблизо, движейки се почти безшумно между скалите. Посетихме и една от пещерите на Ха Лонг, където светлината подчертаваше причудливите форми на скалите.
Спокойствие, тишина и изключителна природна красота. След около 2 часа сред тези гледки се върнахме на кораба.
Когато денят започна да отстъпва, застанахме на палубата и гледахме как залезът бавно обагря залива Тонкин в топли оранжеви, розови и лилави нюанси. Говорихме си, смеехме се, снимахме и отпивахме от студените коктейли от бара по време на happy hour.
Вечерята беше спокойна и вкусна. След това всеки намери своя ритъм – някои пробваха риболов на калмари, други останаха на палубата под звездите, а трети просто седнахме с още един коктейл и си говорихме, докато корабът леко се люлееше. А финалът беше весело караоке в ресторанта.
На следващата сутрин се събудихме рано и част от групата се включи в тай чи на горната палуба, а аз предпочетох да гледам изгрева с кафе в ръка. Слънцето бавно се показваше между островите и целият залив изглеждаше още по-тих и спокоен.
Преди обед се включихме в кратък кулинарен урок с главния готвач – научихме как се приготвят някои класически виетнамски ястия. След това, всеки от нас си приготви сам типичните пролетни рулца. Снимки с нашите рулца няма да показвам, че на вид и форма не се получиха. Зеленчуците на снимката ги направи главния готвач. Форми на цветя и пеперуда кацнала върху тях.
След класа по традиционна кухня се върнахме на палубата и просто оставихме Ха Лонг да ни изпрати – гледахме карстовите образувания, които се редяха едно след друго, докато корабът поемаше обратно към пристанището. Знаехме, че това преживяване ще остане с нас – не шумно и грандиозно, а тихо, красиво и споделено.
travel me 